Нашите сродни души

Има такива хора, които сякаш познаваш от първия момент, които имаш усещането, че си срещал и преди, които носят у себе си онази топлина, твоята топлина, сякаш вече си у дома.

За тях лесно отваряш сърцето си, просто, защото то никога не се е затваряло за тях – в предишни животи или пък в забравени сънища….познаваш тяхното и знаеш, че няма да те нарани, защото онова, което носи, е спокойствие, щастие, свобода…

Тези хора ти дават криле, онези криле, които вече си имал, но си забравил как да използваш.

Забравил си да полетиш.

Но с тях сякаш летиш. А може би наистина летиш?

Защото с тях просто си себе си.

Понякога те преобръщат всичко в живота ти като снежна буря, дошла изведнъж, но по онзи особен, чист и прекрасен начин, със свежестта на зимния въздух, в който дишаш истински, с цялото си сърце.

Докосването им те кара да се усмихваш, целувката им носи топлина, 

прегръщайки ги се чувстваш спокоен, чувстваш се щастлив. 

И дори понякога да се случва да има урагани в снежните бури, то е само защото се чувстваме неразбрани от тези, за които сме сигурни, че ще ни разберат. И те всъщност винаги го правят. Просто трябва да им повярваме. 

Защото, винаги, когато на сутринта се събудим слънцето отново грее в душата ни и отново тръгваме към сърцето си, отново тръгваме към тях.

Защото те са нашите хора. Нашите сродни души.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *