И все още виждам теб
И все още виждам теб
секунди преди дъждът да завали,
по релсите на онази тъжна гара,
с часовника старинен,
поклащащ се с вятъра студен…
студено е и онова, което ще остане,
да живее вечно вътре в мен…
И все ще помня твоя образ,
там, зад запотеното стъкло,
виждам, как тихо се усмихваш
за онова, което би могло…
Тръгвам.
и не чувам твоите мисли
Времето в ушите ми шуми
идва буря и отива си,
но в душата ми не спира да вали
Отивам си…
От всичко това преди и после,
от спомена за теб и за дъжда.
Ще ги забравя някъде из вечността,
но знай – дъждът – на него ще те нарека.
Стефана Белковска е родена през 1983-та година в гр. София. От малка мечтае да стане писателка и още като дете пише комикси, които илюстрира сама, детски приказки, а в последствие и различни разкази. Първата си книга започва едва, когато е на 16 години, както тя разказва – „в една голяма тетрадка с оранжеви корици”, която обаче в последствие изгубва. Стефана решава, че не може да създаде същата история отново и се отказва от мечтата си да стане писател. 17 години по-късно обаче, случайно открива ръкописа си и решава да завърши. За едно лято се раждат първите два романа на авторката – „Чаках точно теб” и „Завинаги ти”. Стефана споделя, че черпи вдъхновение от пътуванията си, от хората около себе си и от музиката и обича да пише, когато навън е тъмно и когато вали. Романите си посвещава на любовта, на красотата на света, който ни заобикаля и на мечтите, които се сбъдват. Читателите определят романите й като „вдъхновяващи” и „докосващи”.