И все още виждам теб

И все още виждам теб

секунди преди дъждът да завали,

по релсите на онази тъжна гара,

с часовника старинен,

поклащащ се с вятъра студен…

студено е и онова, което ще остане,

да живее вечно вътре в мен…

 

И все ще помня твоя образ,

там, зад запотеното стъкло,

виждам, как тихо се усмихваш

за онова, което би могло…

 

Тръгвам.

и не чувам твоите мисли

Времето в ушите ми шуми

идва буря и отива си,

но в душата ми не спира да вали

Отивам си…

От всичко това преди и после,

от спомена за теб и за дъжда.

Ще ги забравя някъде из вечността,

но знай – дъждът – на него ще те нарека.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *