Небето сърдито ни прегръщаше
…“Нужно ни бе само да помълчим и да послушаме дъжда.Може би той щеше да ни разкаже как и двамата искаме да сме отново заедно. Навярно щеше да ни научи как да си простим за разстоянията, които ни деляха, за времето, което измина, за всичко, което застана между нас, всичко, което ни отдалечи от точно това тук и сега. Мълчахме, а навън продължаваше да вали. Небето бе сърдито, но сякаш ни прегръщаше. През ръцете ни, вплетени една в друга, през затворените ни очи, през туптенето на сърцата ни, в мислите ни, в нашия общ свят, толкова сега и толкова далеч оттук. Не исках този миг да свършва, не исках да си тръгваме оттук…“
Стефана Белковска е родена през 1983-та година в гр. София. От малка мечтае да стане писателка и още като дете пише комикси, които илюстрира сама, детски приказки, а в последствие и различни разкази. Първата си книга започва едва, когато е на 16 години, както тя разказва – „в една голяма тетрадка с оранжеви корици”, която обаче в последствие изгубва. Стефана решава, че не може да създаде същата история отново и се отказва от мечтата си да стане писател. 17 години по-късно обаче, случайно открива ръкописа си и решава да завърши. За едно лято се раждат първите два романа на авторката – „Чаках точно теб” и „Завинаги ти”. Стефана споделя, че черпи вдъхновение от пътуванията си, от хората около себе си и от музиката и обича да пише, когато навън е тъмно и когато вали. Романите си посвещава на любовта, на красотата на света, който ни заобикаля и на мечтите, които се сбъдват. Читателите определят романите й като „вдъхновяващи” и „докосващи”.