До край света
Не ми е самотно
Нито тъжно
Просто искам да заспя
В прегръдките на тази топла вечер
И да не бъда пак сама
Ще забравя всички думи неизказани
И премълчани
И сълзите скрити ще простя
Ще се усмихна на звездите тайно
И с тях в съня ще полетя
Ще повярвам в истинските думи
Онези, казващи неща
Които всеки иска да познае
Най-вече дойде ли нощта
Ще потърся пътища, пътеки
Начини да сбъдна онова,
За което мога само да мечтая
И най-вече да мълча
Сплети пръстите си в моите,
Тръгвай, тичай, да вървим
По пътя вярващ във звездите
С мен бъди макар до край света.
Стефана Белковска е родена през 1983-та година в гр. София. От малка мечтае да стане писателка и още като дете пише комикси, които илюстрира сама, детски приказки, а в последствие и различни разкази. Първата си книга започва едва, когато е на 16 години, както тя разказва – „в една голяма тетрадка с оранжеви корици”, която обаче в последствие изгубва. Стефана решава, че не може да създаде същата история отново и се отказва от мечтата си да стане писател. 17 години по-късно обаче, случайно открива ръкописа си и решава да завърши. За едно лято се раждат първите два романа на авторката – „Чаках точно теб” и „Завинаги ти”. Стефана споделя, че черпи вдъхновение от пътуванията си, от хората около себе си и от музиката и обича да пише, когато навън е тъмно и когато вали. Романите си посвещава на любовта, на красотата на света, който ни заобикаля и на мечтите, които се сбъдват. Читателите определят романите й като „вдъхновяващи” и „докосващи”.